Прави ми впечатление, че при всеки среден към голям магазин вече е въпрос на чест и достойнство да се подвизава щанд с био варива + био плод и зеленчук. Цените там (особено при варивата и бурканизираната продукция) обикновено са двуцифрени, а стоката изглежда като сбиркоч от прашасали вехтории с далечен, често неясен произход и родина, чийто срок на годност и други достойнства винаги будят у мен съмнение. И въпреки това все нечии любопитни ръчички опипват жадно пакетчета и четат, цъкайки на ум, описателните етикети. Да ви кажа честно до ден днешен и аз се спирам на въпросните щандчета, за да поразгледам екзотичните био стоки и да поцъкам с език. Не ме интересуват техните био достойнства, които най-вероятно действително са свръхдобри, а ме интересува единствено фактът, че за съжаление трудно се намира техният не-био еквивалент. Пък и те са си екзотика, как иначе: брашно от глухарчета, семена от далечна Южна Америка, на чиито етикет са изброени невероятните им качества, но не и поне мъгляв намек за това как точно, аджеба, се приготвят за консумация, ментово брашно (не е ли готино?), кокосово масло, кокосов каймак, кокосова пяна, олио, мляко, био кокосови стърготини (фецко, а? това е то - в сладките вече се слагат био стърготини, а на ръчно изработения етикет този факт също се отбелязва), амарант, бобови растения в най-различни цветове - истинска наслада за окото и така нататък. Наистина интересно и шаренко, същинско предизвикателство за всеки, който има поне минимално желание за експериментаторство в кухнята.
Да си био наистина стана много модерно. За съжаление обаче напоследък от био модата започна лекичко и деликатно, но достатъчно настъпателно и отчетливо да ми се повдига. Десетки био статии, био инициативи, био ограмотяване, био козметика и прочее био. Забелязвам дори в менютата по ресторантите да се предлагат био лимонади и изискани био гозби. Разбира се в това, няма нищо лошо - напротив - по-добре био, отколкото примерно фиш енд чипс. Но когато се срещам с не едни познати и те цяла вечер ми говорят за био магазини, био хляб, био ферми, био хотел с био електричество и био вода за басейна, за плодове и зеленчуци с истински вкус = био и други, тогава вече ми идва в повече. До вчера кебапче в тарелка - днес, както моят мъж казва: и лайно (пардон!) ако е био, ще го вземат. Плюс това, извинявайте, но ако става въпрос за плодове и зеленчуци с истински вкус, тогава по-добре посещавайте по-често бабите и дядовците си на село. Ако някой произвежда нещо вкусно с цената на собствения си пот и труд, то това са именно те. Понеже имам малко дете, което яде всякакви други работи покрай млякото, а нямам баба на село, която да отглежда картофи и чушки и големи тежки домати, и аз, както най-вероятно много други гузни и желаещи най-доброто за децата си майки, се мъкна ученолюбиво до някой био магазин и закупувам плодизеленчукова био продукция, от която после варганя пюренца. Еми съжалявам, но досега не съм попаднала нито веднъж на някой плод и зеленчук с "истински вкус", доматите са си пластмасови, както и тези по щандовете на големите супермаркети, картофите, които са със знатен произход от Унгария и прочее, обикновено са черни до средата отвътре и ми се налага да хвърлям половината картоф докато стигна до здрава плът. Тиквите са много красиви, но имат брашнян картофен вкус, копривата се продава в миниатюрни опаковки на цената на златото за килограм, а бананите са напълно и сериозно зелени. А не би ли било много по-хубаво вместо да се прехласвате по био мащерката или био манатарките/челядинките, да се спретнете някоя събота или неделя, да си направите по един био сандвич на вас и домочадието, да нарамите гиздава кошничка и да изприпкайте до някое по-високо място (най-добре на планина) и да си наберете дива мащерка, а след дъжд и влага защо не и пресни манатарки или челядинки. По-био от това здраве му кажи :)
Не на последно място ми се иска и да добавя, че преживях искрено възмущение онзи ден, когато пак бях предприела мащабна био акция, посветена на добруването на Малкия Соф, в известен столичен био магазин, който се намира срещу входа на голям супермаркет в голям мол. Питам се защо във въпросния магазин био пюренцата на HIPP се продават всяко с от 25 до 50 стотинки по-скъпо отколкото същите тези био пюренца в съседния супермаркет. По-висок наем? По-елитна аудитория? По-голям био престиж? Не знам, на мен ми се вижда тъпо. В крайна сметка закупих от този магазин единствено и само нещото, което не съм видяла да се продава никъде другаде досега (поне засега) - био цветове на тиквичка. Нали си нямам село и се радвам като дете на подобни находки. Не ги искам био, но като няма други..
Не на последно място ми се иска и да добавя, че преживях искрено възмущение онзи ден, когато пак бях предприела мащабна био акция, посветена на добруването на Малкия Соф, в известен столичен био магазин, който се намира срещу входа на голям супермаркет в голям мол. Питам се защо във въпросния магазин био пюренцата на HIPP се продават всяко с от 25 до 50 стотинки по-скъпо отколкото същите тези био пюренца в съседния супермаркет. По-висок наем? По-елитна аудитория? По-голям био престиж? Не знам, на мен ми се вижда тъпо. В крайна сметка закупих от този магазин единствено и само нещото, което не съм видяла да се продава никъде другаде досега (поне засега) - био цветове на тиквичка. Нали си нямам село и се радвам като дете на подобни находки. Не ги искам био, но като няма други..
И за да продължа към рецептата за днес, ще приключа хейтърския си пост, като спомена, че преди си купувах от био щандовете разни гореспоменати екзотични варива и брашна на двуцифрени цени, но наскоро установих, че в по-големите руски магазини, се предлага достатъчно прилично многообразие от същите тези продукти на двойно по-ниски цени. Общото усещане на тези магазини също е вехтошарско и прашнено, и стоките не са био, и въпреки това се съмнявам, че качествата им страдат особено от това.
И така: Онзи ден аз и моят мъж бяхме ергени почти цял един уикенд. Бебето беше дадено на гардероб при баба му, голямото дете (=сестра ми) беше предадено на баща си за пълна развлекателна програма по езда и ние си останахме като никога сами вкъщи. Е как да не се позанимаваш с по-връткава закуска, то си е празник отвсякъде.
Ето какво се роди:
Палачинки с брашно от елда, амарант и други работи с цветове на тиквичка
Продукти:
За тази рецепта количеството на брашното е приблизително, тъй като за палачинките си трябва око, а не пропорции:
100 гр брашно от елда*
70 гр брашно от амарант*
50 гр ленено брашно*
70 гр брашно от амарант*
50 гр ленено брашно*
*аз си купувам елда, амарант и ленено семе на пакет, след което ударно ги минавам през комбайна и ги правя на брашно, същото правя и с просото, лененото семе, маковото семе и разни други знайни и незнайни семена и семковидни. След като съм ги направила на брашно ги държа по стриктно надписани буркани и когато ми се дояде нещо тестяно и различно от приготвеното с бяло брашно ги ползвам във фриволно съотношение според това какво искам да ми преобладава.
1-2 лъжици счукани ленени семена
2 яйца
към 300 мл мляко (на око)
малко зехтин
масло за намазване
малка лъжичка сол
малка лъжичка захар
щипка лют червен пипер
към 12 цвята на тиквичка
няколко изсушени чери доматки
нарязан на по-едри кубчета чедър
червен хайвер (по желание)
Начин на приготвяне:
1. Смесвате в купа брашната, млякото, яйцата, лененото семе, захарта, солта, червения пипер и люсвате струйка зехтин. Разбивате всичко добре с тел, като се опитвате да докарате течно тесто за палачинки.
2. След като сместа е готова, накъсвате вътре с ръце няколко цвята на тиквичка - примерно 4-5., като изхвърляте дръжките.
3. Разтопявате бучка масло в тиган за палачинки, след което си приготвяте по общия ред няколко по възможност кривоноги и с неправилна форма палачинки, които намазвате с масло и трупкате една върху друга.
4. Когато сместа за палачинки намалее, идва ред на останалите цветове на тиквичка: разтваряте всяка една от тях и пъхате вътре по парче чедър и едно чери доматче, потапяте в заделената за случая останала смес за палачинки и пържите в същия тиган много малко мазнина. Стават за нула време. Бързо, евтино и вкусно, дет се вика.
5. Сервирате палачинките с червен хайвер или намазани със сметана и с пушена съомга. Отстрани притуряте и чинийката с пържените цветове. Ефектът е гарантиран.
Туй то :)
2 яйца
към 300 мл мляко (на око)
малко зехтин
масло за намазване
малка лъжичка сол
малка лъжичка захар
щипка лют червен пипер
към 12 цвята на тиквичка
няколко изсушени чери доматки
нарязан на по-едри кубчета чедър
червен хайвер (по желание)
Начин на приготвяне:
1. Смесвате в купа брашната, млякото, яйцата, лененото семе, захарта, солта, червения пипер и люсвате струйка зехтин. Разбивате всичко добре с тел, като се опитвате да докарате течно тесто за палачинки.
2. След като сместа е готова, накъсвате вътре с ръце няколко цвята на тиквичка - примерно 4-5., като изхвърляте дръжките.
3. Разтопявате бучка масло в тиган за палачинки, след което си приготвяте по общия ред няколко по възможност кривоноги и с неправилна форма палачинки, които намазвате с масло и трупкате една върху друга.
4. Когато сместа за палачинки намалее, идва ред на останалите цветове на тиквичка: разтваряте всяка една от тях и пъхате вътре по парче чедър и едно чери доматче, потапяте в заделената за случая останала смес за палачинки и пържите в същия тиган много малко мазнина. Стават за нула време. Бързо, евтино и вкусно, дет се вика.
5. Сервирате палачинките с червен хайвер или намазани със сметана и с пушена съомга. Отстрани притуряте и чинийката с пържените цветове. Ефектът е гарантиран.
Туй то :)
