Тези дни се намираме на едно много хубаво място, което ме зарежда с енергия буквално ежедневно.
Моите родители заминаха на почивка за две седмици, като ни оставиха в попечителство просторна къща, китно дворче с разни неща, годни за директно бране и консумация, много цветя, няколко килограма вишни, подвизаващи се с необходимото количество захар в големи съдини и чакащи да изпълнят своето предназначение - а именно да се превърнат във вишновка, един изключително активен и говорещ по цял ден глупости папагал и една котка, гордо мъкнеща и оставяща пред входа ежедневно жертвите на своя неумолим ловен инстинкт - врабчета и друг по-едър пернат добитък, полски мишки, огромни бръмбъри, гущери и други, които неизменно събуждат у мен състрадание и ужас.
Та с други думи на бърза ръка решихме да заменим малкия апартамент с просторната къща и след редица дребни разправии и няколкочасово трескаво и изнервено събиране на багаж, който едвам се побра в две коли и чиято основна част принадлежеше на малкия Соф, се пренесохме в къщата с гръм и трясък, обсебвайки всяко ъгълче и пускайки корени за две седмици. Оттогава насетне няма вечер, в която седейки на тераската със запалена камина или на свещи, да не коментираме колко е хубаво човек да си има къща, и двор, и трева, и малини, и папагал, та даже и котка.
Като стана въпрос за малините.. Всеизвестно е, че те имат сравнително кратък сезон, растенията раждат по много плодове, които имат малък срок на годност, нежни са, берат се пипкаво и продължително, при това обезателно ежедневно, защото всеки ден узряват нови и нови, и не се ли оберат, просто окапват тъжно.
Всичко това значи, че непрекъснато се озовавам с огромно количество пресни и дъхави малини, които просто не успяваме да изядем навреме, затова се налага да търся и други алтернативи на суровояденето. Така се роди и тази рецепта.
Миналата събота малкият Соф се събуди както винаги преди седем и половина, като настоятелно изискваше и от мен да направя същото, докато моят мъж си поспинка безметежно до обяд. Междувременно, освен че свърших всичките му там процедури по обгрижване на бебето и подсигуряването му с хляба насъщни, успях и да попретупам сутрешното бране на малини, акомпанирана от почти непрестанен хленч, идващ от отрупано с играчки и разпънато на тревата одеялце.
Трябваше да осигуря закуска и на останалите членове на малкото ни семейство, в крайна сметка и ние сме хора :) и се поразрових за рецепти с малини. Всичко, което намерих на прима виста, не ми допадна, и в крайна сметка реших да забъркам една бърза кростата с малини. Хубавото е, че няма какво да й сбъркаш и просто няма как да не се получи. След кратък преглед на наличните рецепти за кростата, си сътворих лично мой вариант, който се оказа изключително успешен.
В тестото добавих и кора от лайм и 2 с.л. лавандула (която между другото също набрах от градината) и вместо да го чакам да се охлади за два часа в хладилника, просто го пъхнах за 15 минути във фризера. Кой ти има време да чака цели два часа, всичко трябва да става бързо и да е достатъчно елементарно, за да не ми отнеме много време и да не дам на малкия Соф възможността да му писне с каквото там се занимава в дадения момент и да ме обсеби, както само той си може.
Резултатът се оказа много успешен и кростата се пръкна чудно хубава. Сладка, хрупкава и трошлива, със загатнат съвсем леко нагарчащ лавандулов аромат и ароматна, сочна, леко кисела плънка.
Ето я и рецептата. Разбира се, малините могат да се заменят с какъвто плод ви е угодно според сезона.
Малинова кростата с лавандула
Продукти:
За тестото:
1 ч.ч. и малко отгоре брашно;
1/4 от същия размер чаша кафява захар;
1/4 ч.ч. хубав зехтин;
1 яйце;
щипка сол;
2-3 с.л. студена вода;
настърганата кора на един лайм;
2 с.л. лавандула;
За малиновата плънка:
1 купа пресни малини (и да ви остане плънка, просто я изяжте :)
сокът от въпросния лайм, на който сте одрали кожичката;
2-3 с.л. кафява захар;
някакъв алкохол, количество колкото малка чашка (може да е уиски, ром, амарето, херес, калвадос и тн., аз лично сложих вишновка, защото това е единственото, с което разполагах, имайки предвид, че барът на нашите е заключен, а откриването на ключето въпреки всичките им уж точни указания, беше и все още е мисия невъзможна)
Начин на приготвяне:
1. В купа смесвате брашното, захарта, зехтина и солта. Добавяте и яйцето, разбърквате хубаво и добавяте и водата. Ако е рядко - добавяте още брашно. Трябва да го докарате до мекичко леко мазно тесто.
2. Добавяте и кората от лайм и лавандулата, омесвате на топка и пъхате скорострелно във фризета да постегне малко за около 15-20 минути.
3. Загрявате фурната на 200 с обдухване.
4. Смесвате всичките съставки на малиновата плънка и опитвате :)
5. След 15-те минути във фризера вадите тестото и го омесвате още веднъж, ще видите, че то продължава да си е доста меко, но в крайна сметка, ако имате време - си чакайте 2 часа в хладилника. Разделяте го на три, като разточвате леко всяко, не трябва да е прекалено тънко и оформяте нещо като кръгчета. Ако ви се скъса, го закърпете с парченце тесто :)
6. Изсипвате в средата на всяко кръгче колкото се побира от плънката, като оставяте 2-3 см свободни краища, които след това загъвате върху плънката.
7. Пъхате да се пече, доколкото си спомням им трябват около 20-30 минути. Ако изтече от плънката, а то най-вероятно ще изтече - няма страшно.
8. Сервирате горещи, най-добре с топка ванилов сладолед отстрани. Аз обаче нямах, така че пропуснахме тази стъпка :)
Туй то :)
