Онзи ден с огромно прискърбие се завърнах у дома след близо месец и половина пълна почивка на море, на планина и пак на море. Казват, това била най-добрата рецепта за малки деца/бебета. Здравословният морски въздух, редуван с чистия планински, много добре бил действал на физическото и всякакво друго развитие на подрастващите човеци. Да ви кажа честно, реших, че въпросната рецепта ще ми се отрази много добре и на мен. Не виждам защо трябва да спирам да се развивам физически и във всякакво друго отношение, а и защо да не предлагам на дробчето си освежителни (да не кажа подмладяващи) процедури на чист въздух и тъй да се каже да се поблажа за сметка на малкия Соф. План-програмата се нахвърли още през май-юни и се доизбистри в последствие. Ей я на:
- Една седмица на море в Гърция, по женски, с бебето, майка ми и сестра ми. Решихме да е наблизо, да има много пясък и прилични условия като за бебе. Избрахме Керамоти, което на пръв поглед неугледно, се оказа доста добро попадение. Разбира се, ако се насилиш да не те дразни менюто на български по ресторантите и аромата на български пържоли, който се носи всяка вечер от съседната тераса. Малкият Соф бе безкрайно добричък противно на всичките ни очаквания и като изключим организационните перипетии и наблъсканата до припадък кола, тревожния страх от "голямата" вода, пясъка в дупето, комарите и нощната жега, всичко мина повече от добре, даже и апетит се забелязваше, което си е голямо събитие, особено за мен, тъй като Соф-ът откакто се е родил апетит не е имал.
- Един месец на Банско, семейно, аз, той и тя. Най-хубавата почивка, която съм имала някога. Бебето и аз поседяхме десетина дни сами, а след това дойде и той. Всички удобства, разнообразна програма, пълна липса на скука, киснене на болежки в минерална вода, минерални басейни на различни места и ходене с колело до там и обратно, колело нагоре до Байкушевата мура, колело надолу до неделния пазар, пикник, разходки, кюфтета, бране на диви ягоди, килограми боровинки, червени и черни, надлежно ядени, прилежно правени на сладко, затваряни в миниатюрни бурканчета, най-хубавото сладко от круши и розмарин, което съм правила и яла, аромат от чушкопека на терасата, казан с лютеница, децата на нашата кума и моята любима приятелна Ива, които бръмчат наоколо и вдигат врява, някой се сърди, реве, обижда, играе, скача, тича, пада, пак реве, ръси сополи и нескопосани детски ласки с адресат - малкия Соф, изобщо цвят и форми в изобилие :)
- Една седмица на Самотраки, аз, тя и моите родители. За съжаление той трябваше да се връща на работа. Островът ужасно ми хареса и ми се иска догодина да отидем там вече семейно с попорасналия Соф. Осезателно хипи присъствие, дивотия, асфалтовия път не стига да огради целия остров, внушителна планинска маса, водопади и сладководни басейнчета, никакъв пясък по плажовете (освен на едно място, което изобщо не ми хареса, а пясъкът приличаше на строителен чакъл), плажната ивица - само сивкави камъни в различни размери, добродушно меееекане и подблейване, идващо от безбройните дивопасящи кльощави кози, хаотично пресичащи пътя и често навлизащи в двора на нашето хотелче в търсене на зелено препитание, камъни, камъни и пак камъни, остри, сухи и бодливи храстчета, наричани от нас "колючки", пустош, жега, червеникава спаружена пръст, лунни пейзажи, редуващи се с огромни разклонени платани и дъбови горички, дъх на риган във въздуха и сладникав, омайващ аромат на смокинови дръвчета, каране на колела покрай морето по час и половина, без нито една кола да те подмине по пътя, козе месо, сирене, мляко, страхотния рибен ресторант, където с всяка каничка ципуро ти носят по 5 чинии с морски мезета и тн. Малкият Соф реши, че стига е бил безкрайно добричък и рязко престана да яде, сдоби се с 4 чисто нови горни зъба и изпадна в продължителна, хленчеща и доста натоварваща фаза на "мааамммма", произнасяно провлечено, със заучено натъртване и доста грубоват, леко пуберски глас. Беше за залепил за мен и в буквален и в преносен смисъл и освен мамммммма нищо друго не признаваше и не желаеше. Но това са бели кахъри, както се казва..
По-важното е, че почивката, може да се каже, свърши. Сега, освен дребно лелеяне за миниатюрно море и кратка планина, друго повече не се очаква. Пардон, очаква се. Рожден ден. Не просто Рожден ден, а най-най първи Рожден ден на моето детенце. Само като се сетя и ми идва да заподскачам в стакато :) Както и да е, като му дойде времето, ще почерпя :)
Засега приключвам с дългата уводна част и пристъпвам към патладжаните. Тях си ги донесох още от първото море заедно с няколко гигантски шипарки и ги сготвих, докато бях на Банско. Шаренки, зебровидни, лилаво-бели, страшно вкусни. Изпитвам някаква огромна, необяснимо страстна любов към този красив зеленчук, обожавам го във всякакъв вид и под всякаква форма. Този път изпекох и напълних патладжанчетата с два вида работи и станаха умопомрачителни. Без никакви претенции за оригиналност или кой знае каква изтънченост, просто много лесни и наистина много вкусни. Който не обича лук, да си избере другата плънка. Понеже в моето семейство лукът, както и чесънът са на почит и не се наблюдават никакви страшни стомашни последици след консумацията им, си ги похапваме без задръжки, особено пък след топлинна обработка :)
Пълнени патладжани с два вида работи
4 средно големи патладжана;
Продукти за плънка N 1:
4-5 глави стар лук (аз използвах розов, сладък, гръцки);
1 дребна глава чесън;
кората на един лимон;
магданоз;
сол, черен пипер;
лют червен пипер;
смлян кимион;
сумак (по желание);
люта чушка (по желание);
зехтин;
сирене (аз използвах козе, защото имам пристрастия към него);
Продукти за плънка N 2:
1 глава лук;
1-2 скилидки чесън (според предпочитанията);
2 хубави китни домата;
магданоз;
сол, черен пипер;
зехтин;
сирене;
Начин на приготвяне:
1. Разрязвате патладжаните по дължина през средата. Върху всяка половинка правите диагонални разрези с нож откъм вътрешната страна, посолявате, поръсвате с черен пипер, нареждате в тавичка с вътрешността и разрезите нагоре и поливате със зехтин всяка поотделно.
2. Печете в предварително загрята фурна, докато покафенеят отгоре и омекнат хубаво, включително и откъм страната на кожата.
3. Междувременно приготвяте плънката.
3.1. За лучената плънка: разрязвате лука по средата и всяка половина нарязвате на тънки полу шайби. Задушавате в зехтин, заедно с накълцания чесън и лютата чушка, докато омекне, покафенее приятно и леко се карамализира. Посолявате, слагате черния пипер, лютия червен пипер, сумака, кимиона и добавяте настърганата кора на лимона. Съотношението на отделните подправки е според вашия вкус и предпочитания. Когато патладжаните се опекат, всяка половинка се издълбава с лъжица и вътрешността се добавя към лучената плънка. Бъркате и досготвяте за около още 2 минути, за да се омешат хубаво всички аромати и слагате настрани. След това с получената смес пълните издълбаните патладжани, поръсвате с натрошено сирене и магданоз и сервирате топли с резен лимон отстрани.
3.2. За доматената (прясна) плънка: накълцвате на много дребно лука и чесъна и слагате в купа. Добавяте и обелените и нарязаните на малки кубчета домати, от които преди това правите жалък опит да изцедите излишния сок (понеже не обичам да махам семките, които много обичам, както се предписва в много рецепти, и с които обикновено се редуцира и сока, просто нарязвам доматите в една купа/чиния, оставям за 5 минути и след това прецеждам излишната течност). Когато патладжаните се опекат, всяка половинка се издълбава с лъжица и вътрешността се накълцва и добавя към доматената плънка. Омесвате всичко хубаво, добавяте и нарязания магданоз, посолявате, почеренпиперявате на вкус и с полученото пълните издълбаните патладжани. Накрая поръсвате с натрошеното сирене и сервирате. Тези и студени са много хубави.
Туй то :)
