Лесни, бързи и отвратително вкусни питки със сирене

Тъй като, както споменах в предишния си пост, от месец и половина насам сме многодетно семейство, демек освен наличното бебе вкъщи се подвизава и един на брой зловреден пубер, в който се намирам в сестринска връзка, за мен това е равно на непрестанно приготвяне на храна за някого. За да предотвратя закуската само с бисквити, която пуберът предпочита, сутрин му правя сандвичи, припеченки, с нещо си поръсени, и красиво наредени в гиздава чинийка. Моят мъж пък не желае сандвичи (във всеки случай не и честата им консумация), тъй като иска да живее сто години и да се храни здравословно, та за него и за мен се бърка специална кашичка с трици, млека, пчелен прашец, ядки, сушени плодове и други бяки. На бебето пък, което по възприетите от мен норми на хранене е длъжно да закусва с готова каша, но то от малко си има собствено мнение по отношение на хранителните си навици и готова каша категорично отказва, приготвям отделно хранителна закуска. За мен това означава близки срещи с всички възможни видовя каши и зърнени култури или с други думи всекидневно приготвяне на разнообразно кашово меню.

На обяд и вечеря ситуацията е сходна, само дето на обяд мъжката половина на многодетното ни семейство е на работа.

Поради гореизброените причини и ред други напоследък се ориентирам към приготвянето на бързи манджи, невръткави и елементарни. Питките, за които ще иде реч по-долу заедно със заготовката, оформлението и печенето отнемат има-няма половин час. Дет се вика - бързо евтино и вкусно. Сами по себе си стават за закуска, притурка към обяд или вечеря и са достатъчно ефектни, за да ги приготвите и за гости. Съставките са точно 6 на брой. Няма втасване, месене и тям подобни забавящи процеса гадории. 

Ей ги на и тях:

Лесни, бързи и отвратително вкусни питки със сирене

Продукти:

2 ч.ч. брашно и малко за наръсване (избирате си някакъв размер чашка, средно голяма и всичко мерите спрямо нея)

1 ч.ч. кисело мляко (аз ползвам това на Хармоника, 3.2%)

1 ч.л. сода (гасена с лимонов сок)

1 ч.л. сол

1 ч.ч. натрошено сирене (аз ползвам козе, защото ми е любимо)

малко масло

Начин на приготвяне:

1. В купа смесвате всичко без сиренето и маслото. Целта е да докарате меко тесто, но не трябва да лепне. 

2. Добавяте и натрошеното сирене. Разделяте всичко на 4 саламчета. Всяко саламче разделяте отново на 4. Демек 16 броя безформени купчинки тесто.

3. С ръце оформяте всяка от тях на топче. Разтваряте го в средата и пъхате вътре парче масло. Затваряте, придавате му отново кръгличък вид и редите в тавичка, предварително застлана с хартия за печене.

4. Слагате в предварително загрята на 220 градуса с обдухване фурна, като след това намалявате, примерно на 190.

5. След максимум 20 минути топчетата придобиват златист вид и ги вадите.

Ако около вас се подвизава домочадие, ще видите, че докато сложите масата, от тавичката ще изчезнат n на брой и до масата ще достигнат в най-добрия случай 2/3 от питките. Естествено най-добри за консумация са горещи. Мням.

(котката не е включена в рецептата, но е подходящ декор и придава колорит на процеса)

Туй то :)

Ципура в марината от лимонена трева, цитруси и кориандър

Тези дни (от вече месец насам) малката ми сестра ми е на гости. То не е точно гости, а и липсва необходимият за всяко "гости" ентусиазъм от страна на сестра ми, но все пак не знам как по друг начин да го нарека. Пратена ни е на заточение до май месец включително с цел подобряване ефективността на учебния процес. С две думи - под моя надзор и взимайки предвид ограниченото пространство на нашето жилище, се предполага, че извънучебните съблазни като фейсбук+телефон (убийствена комбинация, особено когато поглъща по няколко часа на ден) са сведени до абсолютния минимум, за да може да насочи природно неособено ученолюбивата си природа към така необходимите кандидат-гимназистки занимания.

Или с други думи - малко или много ми се налага да измислям три-пъти-дневно меню не само за Малкия Соф (който апропо яде по 6 пъти), но и за зловредния пубер, който на всичкото отгоре два пъти подред едно и също нещо не ще да яде :) (Добре, че с моя мъж такива проблеми нямам).

Аз обаче тези дни изпитвам някакъв вълчи глад за риба. Така всяка вечер варганя (каква хубава руска дума! = да сготвиш нещо набързо, на джаста праста) нещо за ядене за Г. и сестра ми, докато аз прилежно и красиво си увивам рибка в станьолче и си я запичам за вечеря. На тях риба всеки ден не им се яло, ми много им здраве :)

Преди няколко дни помолих мъжа ми да ми купи ципура на път към вкъщи. Ще отворя скоба, за да разясня, че за ципура човек убивам, толкова много я обичам. Още от едновремешните ми студентски младини, когато съчетавах ученето за изпити със строги и безкомпромисни (незнайно защо) диети, ципурата е била нещото, на което просто никога не съм могла да устоя и диети и ограничения са изхвърчали през вратата в момента, който подочуя, че за вечеря се планира ципурка на скара. Сега се сещам, че второто ми най-любимо, чупещо прегради, нещо е простия гол карфиол, варен, горещ, с бучка топящо се масло отгоре. Мда.

Та дойде си той от магазина, стискайки под мишница две хубави, сочни и закръгленки ципурки и едно немощно лавраче. Един вид и останалото домочадие искало, и то душа носело, стига само аз съм яла риба. 

Ето какво се роди:

Ципура в марината от лимонена трева, цитруси и кориандър 

Продукти:

2 хубави, сочни и закръгленки ципурки

2 портокала

1 лайм

2 стръка прясна лимонена трева
средно голямо парче пресен джинджифил (на вкус, аз слагам повече, защото много обичаме)

1 връзка пресен кориандър

1 люта червена чушка (може и сушена)

10-тина листенца див чесън, накълцани на дребно или 2 скилидки опитомен :)

2 лукчета шалот

сусамово олио

зехтин

едра морска сол

прясно счукан черен пипер

За гарнитурата:

1 броколи на едри цветчета

6 скилидки чесън

1 с.л. черно сусамово семе

бучка масло

бланширани бадеми на люспи

Начин на приготвяне:

1. Единия портокал + половината лайм изстисквате на сок. Другият портокал + другата половина лайм нарязвате на тънки шайби. Сокът отива в купичка.

2. Към съдържанието на купичката добавяте едната лимонена трева, нарязана колкото се може по-наситно, наситнените кориандър, джинджифил, чесън, люта чушка, 2 броя шалот, зехтин (на око) и малко сусамово олио (не прекалявайте с него, защото макар да придава неповторим аромат и вкус на ястието, при прекомерна употреба го прави тежко). Счуквате в хаванче солта и черния пипер по на едро и ги добавяте и тях. Маринатата е готова.

3. Измивате хубаво рибките, особено сочните коремчета, защото там има една гнусярска вена, която може да ви вгорчи живота. След което правите малки надлъжни разрези в дълбочина върху всяка една от страните. С една четчица загребвате от маринатата и обилно и богато намазвате рибките от всички страни и отвътре. Колкото повече попадне в разрезите, толкова по-хубаво. След това слагате във всяко коремче по половин стрък лимонена трева и по резен лайм и портокал, заливате с остатъка маринатата (ако има такъв), подреждате ципурките в тавичка за печене, като отдолу слагате каквото е останало от цитрусовите резени и оставяте всичко настрана най-добре за поне един час, за да попие колко се може повече аромати.

4. Покривате тавичката с алуминиево фолио и печете в предварително загрята фурна (аз пека рибите на 190 с обдухване, но то си зависи от фурната) за около 20 минути, след което махате фолиото, слагате на програма за грил и оставяте да се запече и да хване коричка.

За гарнитурата:

Измитите и накъсани на едро цветчета броколи задушавате в малко зехтин заедно с черния сусам и наситнения чесън, като им добавяте и буквално една идея сусамово олио за аромат. Необходимо им е съвсем малко време, тъй като е важно да не загубят свежия си зелен цвят и хрупкавината си.

В отделна малка тавичка разтопявате бучка масло и изсипвате бланширания бадем на люспи, като съвсем малко го посолявате. Бъркате често, тъй като е склонен да изгаря за секунди. Направете повече, тъй като става толкова вкусен, че със сигурност половината ще изчезне в собствената ви уста още преди да го поднесете :)

Броколите сервирате отделно от рибата, за да не се смесват, а бадемите сложете в малка купичка на масата, за да може всеки сам да си поръси броколите колкото му душа иска.

Туй то :)

Пролетно с пролетни рулца със скариди, бамбукови стръкчета и тиквички

Навън се развидели и след седмици почти зимно време най-сетне се усеща пролетта. За съжаление обаче аз съм нападната от някакво отвратително схващане, превзело с противна упоритост цялата ми вратно-гръбна област и общо взето нямам намерение да мърдам по-надалеч от удобния диван. Най-много да преприема кратко криволичене из кварталните улици с бебето под ръка, тъй като би било нечестно да го лишавам от полагащата му се доза Витамин D, синтезирана от топличките слънчеви лъчи и от хубавото време.

Рецептата, която съм подготвила днес, въпреки привидната си връткавост, е всъщност изключително лесна и много подходяща за подмезване в комбинация с бира и слънчева тераска. Бих ви посъветвала да приготвите повечко рулца, тъй като половината от тях изчезват мистериозно още преди да са сервирани :)

Тази рецепта си има и история. През 2009-2010 година правих магистратура в Гронинген, където заформихме дружба на народите в тесен и изключително пъстроцветен приятелски кръг с още 8 души. Кръгът обхващаше представители на Индонезия (3), Филипините (1), Украина (1), Словакия (1), Мексико (1) и България (моя милост). Беше налазван и от етиопци, шотландци, унгарци, арменци, руснаци и един застаряващ, но много боен холандец, но те бяха по-скоро пришълци, които не успяваха да се задържат задълго. Кръгът от 8-ната обаче си остана все толкова задружен и до днес и няма нищо, което да ми липсва от Холандия толкова много колкото нашите безкрайни вечери, кесения в библиотеката и непрестанни пътувания с бюджетни средства.

Една от традициите, които се заформи тогава, беше ежедневната вечеря у Инез (индонезийка с китайско потекло), която е невероятен кулинар със силно развито майчино чувство на отговорност към вечно гладните й, жадуващи за екзотични вкусове приятели. Тя буквално ни придърпа под крилото си и установи традицията да ни кани всеки ден у тях на вечеря, продуктите за която пазаруваше сама, а ние само уж помагахме за приготвянето й или по-скоро й се подпречквахме, жизнерадостно  и лакомо душейки из тенджери и хаванчета. Разбира се, разходите се деляха помежду ни, но на практика тя отнасяше всичко на гърба си.

Един ден изклинчих от библиотеката, където цареше трескаво подготвяне на дипломни работи и отидох у тях по-рано, заварвайки я да се вихри из кухнята с оризови кори под мишница. Каза ми, че пролетните рулца й се привиждат от дни и сутринта се е събудила с идеята да ни ги направи. Аз предложих помощта си и така се родиха около 250 малки спретнати рулца, наредени чинно върху продълговати чинии. Мисля, че това е най-удачната рецепта за рулца, която съм срещала и изпробвала досега.

Пролетни рулца със скариди, бамбукови стръкчета и тиквички

Продукти:

оризови кори - 2-3 опаковки от малките

замразени дребни скариди

бамбукови стръкчета от консерва

2 моркова

1 тиквичка

4-5 лукчета шалот (може и обикновен, но вкусът на шалота е много по-наситен)

половин глава чесън

стрък лимонена трева (Безценен и незаменим елемент на почти всяко индонезийско блюдо. Консервираната и пасирана лимонена трева няма същия аромат, затова ви препоръчвам да си набавите прясна. Може да се намери в зеленчуковия щанд на Метро при зелениите и в Хит. Обикновено си взимам по-голямо количество, тъй като не всеки път я има и я замразявам, като всеки отделен стрък увивам в целофанено фолио. Един стрък е достатъчен за овкусяване на едно ядене.)

3 сухи люти чушлета (по желание)

черен пипер на зърна

сос от стриди

соев сос или Кетчап Манис (сладък соев сос)

рибен сос

За лютия сос за топене:

хубаво голямо парче корен от джинджифил (дълго и дебело колкото два пръста)

3-4 лукчета шалот

половин глава чесън

1 с.л. кимион на прах

1 с.л. кориандър на прах

1 с.л. кардамон на прах (ако не намерите на прах, стрийте семенцата на няколко шушулки)

10-тина сухи люти чушлета

сокът и кората на един лайм

стрък лимонена трева

2 хубави сочни домата или 1 голяма консерва кълцани домати (с оглед на сезона за съжаление се налага да прибягвам до консервираните домати)

половин връзка пресен кориандър

Начин на приготвяне:

• Размразявате скаридите и ги оставяте настрана, за да се изцедят от излишната вода.
• Накълцвате на дребно лука и чесъна и ги запържвате в зехтин до златисто. Слагате и стритите сухи чушлета.
• Разрязвате лимонената трева на около 3-4 части по дължина, като на всяко парче правите два дълбоки прореза с нож (за да й дадете възможност да разпусне ароматите си максимално) и я добавяте към лука. Не забравяйте да извадите лимонената трева накрая, когато плънката е готова.
• Слагате и скаридите, на които ще им трябват няколко минути, за да се редуцира излишната течност.
• Нарязвате на малки спретнати лентички около 3 мл широки и 20 мл дълги бамбуковите стръкчета, тиквичката и морковите и ги добавяте към лучената смес. Те трябва да останат леко хрупкави.
• Овкусявате с рибения сос, соса от стриди и соевия сос (или далеч по-автентичния Кетчап Манис - сладък соев сос, който за удобство замествам с обикновен соев сос, тъй като все още не съм успяла да го открия из българските магазини). Внимавайте да не прекалите, тъй като и трите вида сос са достатъчно солени.
• Слагате и малко счукан черен пипер. 
• За самите рулца:
• Потапяте всяка оризова кора поотделно в купа със студена вода за съвсем кратко, колкото да омекне, след което я изваждате.
• Разстилате я и слагате на продълговата купчинка малко от плънката.
• Завивате страничните крайща навътре, след което замотавате всичко в стегнато ролце. Хубавото е, че процесът е улеснен от това, че корите са мокри и залепват лесно.

• Запържвате готовите рулца до златисто и хрупкаво в достатъчно мазнина.
• Хубави са и студени и топли :)

За соса за топене:

За по-автентично счуквате в голямо хаванче наситнения шалот и чесън, нарязаната на едро лимонена трева, заедно с сухите чушки и джинджифила. Разбира се, ако не ви се занимава пасирайте всичко без лимонената трева в комбайна (в този случай я добавете нарязана на парчета с разрези, като я извадите накрая, когато сосът е готов). Запържвате получената смес в малко зехтин, добавяте подправките, като разбърквате непрекъснато, тъй като консистенцията ще стане доста суха и накрая сипвате и доматите. Оставяте всичко да покъкри, докато сместа се редуцира наполовина. Добавяте и налъцания кориандър и voila! - готово!

Сервирате рулцата с малки купички от соса за топене.

Туй то :)