Мини Рожден ден

Преди точно 6 месеца и 1 ден започнаха канските мъки по излюпването на Малкия Соф на бял свят. Раждането беше дълго и проблематично и както моят лекар се изрази: по-гадно можеше да бъде само ако след всички изтърпени болезнени манипулации накрая ми бяха направили и секцио. Името беше набелязано и избрано дълго преди да осъзнаем, че раждането ще започне на 17-ти септември и че е твърде възможно бебокът за в бъдеще да празнува имен и рожден ден в едно. Това не се случи, тъй като малкото пъпешче бе твърдо решено да има повече поводи за празнуване и се роди в 00.31 на 18-ти.

След излюпването само я мернах от два метра разстояние и я чух да проплаква и веднага я отнесоха в съседната стая, за да я подложат на там разните жизнено важни необходими бебешки процедури по привеждане в годен за употреба вид :)

Не мога да опиша нетърпението, с което очаквах следващата сутрин, за да мога да си я разгледам, погушкам и да установя, че няма и никога няма да има нищо по-прекрасно от чувството да станеш майка и да дадеш живот на едно толкова неописуемо чудесно човеченце. Помня как таткото на Малкия Соф се появи призори и отидохме да я видим - моята първа мисъл беше, че тя е съвършена - толкова оформена и смешна със сериозното изражение на малките спящи устнички, а той каза: "ама тя прилича на пъпешче" :)

Злоядо, неспокойно, непоспаливо и безкрайно живо още от раждането си, днес, точно 6 месеца по-късно, равносметката е ясна - нашето детенце е толкова невероятно мило, усмихнато, забавно, смешно и често нелепо, с толкова силно изразен характер, че понякога чак се чудя дали то наистина е най-най или само на замъгления ми любящ  и пристрастен поглед така му се струва :)

Няма рецепта за щастие, затова просто ще почерпя с нещо вкусно и цветничко - пълнозърнести палачинки с червен хайвер и пъдпъдъчи яйца :)

Овесени оладушки с ябълки, орехи и стафиди

Имам си един много любим кулинарен блог, който следя с истинско удоволствие - заради свежите идеи, прекрасните снимки, вкусната и стилна аранжировка и интересните рецепти. Постепенно обаче се убедих, че въпреки всичко гореизброено рецептите не са толкова удачни - поне за моя вкус. Всичко звучи супер, но като реша да си го правя, откривам, че не ми харесва особено. Първите няколко пъти си мислих, че е случайно, но, уви, открих, че съблазнителният вид и оригиналността не означават непременно сполучлив и вкусен резултат. Затова, когато и аз реших да си създам блог, се зарекох, че ще публикувам само доказано сполучливи неща (разбира се отново с оглед на моя вкус :)

И така.. една много бърза, вкусна и здравословна закуска, подходяща не само за уикендите, но и за делничните дни. И да добавя: тъй като в събота и неделя вкъщи всеки е с различен режим - аз ставам всеки ден към 7.оо, защото имам едно  изключително раннобудно, нетърпеливо и нервно бебе, а моят мъж си спинка безгрижно до обяд - мога доказано да твърдя, че закуската си остава все така хубава и в горещ и в студен вид :) 

Овесени оладушки с ябълки, орехи и стафиди

Продукти:

2-3 ябълки (в зависимост от това колко ябълчесто искате да ви е)
няколко лъжици овесени трици (на око)
кисело мляко (за спойка)
10-тина начупени орехчета
стафиди (аз слагам от едрите)
щипка-две канела

Начин на приготвяне:

• Нарязвате абълките на по-едри кубчета, може и да ги рендосате, но аз лично харесвам да не са смлени на каша, а да се усещат.
• Слагате им няколко лъжици овесени трици.
• Слагате и киселото мляко и размешвате всичко. Целта е да се получи достатъчно гъста лепкава консистенция, в която млякото играе ролята на свързващ елемент.
• Добавяте и орехите, стафидите и канелата.
• Voila!
• Ако искате да постигнете максимално здравословен резултат - ги запичате в предварително загрята фурна, лично аз ги запържвам набързо в малко зехтин, колкото да позлатеят красиво :) (какво да се прави като така е по-вкусно), като ги оформям с ръце на средно големи спретнати кюфтенца.
• Сервирате с прясно изцеден ябълков сок и резени ябълка отстрани за разкош :)

Туй то :)

Паста с омар, бяло вино и чери доматки

Навън е слънчево и чудесно, с онзи специфичен само за ранната пролет мразовит дъх, бебето спинка пашкулирано и консервирано в собствен сос на открито, което за мен значи спокойствие и малко време за себе си :)

Ето че най-накрая мога да изровя снимките на светивалентинското си меню за двама и да предложа една от любимите си вариации на паста.

В онзи ден ме беше обзело вдъхновение (а и Малкият Соф реши да бъде добро момиче и да ми даде възможност да се развихря) и спретнах 4-степенно меню, което ощастливи достойно вечно гладните ни коремчета и остави след себе си достатъчно материал за бис на следващия ден.

Менюто беше следното:

1. Саладка от разни зеленини (удобно подвизаващи се по супермаркетите под гръмкото название "Италиански микс") със запечено в маково семе козе сиренце, резени червен портокал, сушени боровинки, авокадо и сос от зехтин, портокалов сок, мед и мак (любим и ужасно вкусен).

2. Предястие от бейби октоподчета, 5-6 на брой, почистени, варени с разни други работи, накълцвани и в последствие задушени в зехтин, чесън и риган.

3. Въпросната паста с омар.

4. Много шоколадово, черно и пикантно шоколадово брауни с лешници и лют червен пипер, сервирано в сърцевидни формички.

Естествено всичко полято с изобилно количество подходящи (тристепенни) вина.

Паста с омар, бяло вино и чери доматчета

Продукти за 2 порции:

Така значи:

1 хубав, приятно закръглен, жив омар (когато си купувам омар, общо взето гледам да закупя по-едър екземпляр, така и така капиталовложението не е малко и не си заслужава да се върнете вкъщи с малко, недъгаво раче. Още повече, че месото и бульона разпределям за на два пъти)

горе-долу половин бутилка хубаво бяло вино (естествено количеството е въпрос на вкус)

1 едра връзка магданоз

1 едра връзка копър

няколко дафинови листа

зрънца черен пипер

3-4 зрънца бахар

1 глава чесън

една идея по-малко от половината стандартен пакет (от 500 гр) лингуини (или спагети)

2 домата

6-7 червени чери доматчета

6-7 жълти чери доматчета (цвета не е толкова съществен, но продава колорит)

Начин на приготвяне:

• Измивате хубаво омара и го слагате в дълбока (и достатъчно широка) тенджера. Сега, тук идва гадната част, която аз винаги страхливо пропускам: понеже ми става ужасно жал за животинката, която все пак е жива, с процедурата с попарването се занимава моят мъж. При всички положения начинът на приготвянето му далеч не ми се вижда хуманен независимо от начина, по който това се случва, но все пак мисля, че слагането му в студена вода, която бавно и мъчително да завира, а заедно с нея и омара, е по-гадният вариант. Затова подгряваме пълна кана с вода и докато аз се крия в ужас в спалнята моят мъж залива омара с врящата вода. Тя трябва да го покрие целия.
• След което тенджерата се слага на котлона (към този момент омарът вече не е жив), добавят се целите връзки магданоз и копър, без да се наситняват, дафиновия лист, бахара, няколко зрънца черен пипер, сол (на око, но помнете че ракообразните понасят повечко сол), няколко разполовени скилидки чесън и се долива бялото вино.
• След като кипне водата, се засича времето за приготвяне - поне 40 минути до 1 час.
• След като омарът изстине (обикновено го сварявам от предния ден, за да ми е по-спокойно с времето) се бели/разцепва/оглозгва и месото се заделя. Хубавото му е, че има месце навсякъде :) Аз лично го разпределям на две части, за да повторя и на следващия ден.

• ! Най-важното - съхранете всяка капка от течността, в която се е варил, като само я прецедите, тъй като тя е ключова за цялостния вкус на пастата. Разделяте я на две части (за да има и за следващия ден).
• Не изхвърляйте черупката, тъй като след като се изпече и обработи, от нея може да се направи чуден сос (но за това друг път).

• Самият сос е фасулска работа - нарязвате на дребно чесъна, запържвате го в малко зехтин, накълцвате и 2-та домата и наливате малко от течността, в която се е варил омарът.
• След като течността се редуцира, набождате чери доматчетата по веднъж с вилица, посолявате, слагате прясно начукан черен пипер и половината заделено месце (не го кълцайте на дребно, нека има и малки и големи парчета).
• След 3-4 минути сосът е готов.
• Сварявате пастата в течността, в която се е варил омарът, според указаното на опаковката време, като не забравяте да извадите 3 минути, една - за да остане твърда, и още две, за да може да се досготви заедно със соса и да попие неговия аромат. Тази стъпка е особено важна :)
• Отцеждате пастата и я смесвате със соса, където се досготвя.
• Сервирате, като не си и помисляте за пармезан под каквато и да е форма.

Туй то :)

P.S и бейби октоподчетата, които винаги са ми се стрували ужасно елегантни и красиви :)