Преди точно 6 месеца и 1 ден започнаха канските мъки по излюпването на Малкия Соф на бял свят. Раждането беше дълго и проблематично и както моят лекар се изрази: по-гадно можеше да бъде само ако след всички изтърпени болезнени манипулации накрая ми бяха направили и секцио. Името беше набелязано и избрано дълго преди да осъзнаем, че раждането ще започне на 17-ти септември и че е твърде възможно бебокът за в бъдеще да празнува имен и рожден ден в едно. Това не се случи, тъй като малкото пъпешче бе твърдо решено да има повече поводи за празнуване и се роди в 00.31 на 18-ти.
След излюпването само я мернах от два метра разстояние и я чух да проплаква и веднага я отнесоха в съседната стая, за да я подложат на там разните жизнено важни необходими бебешки процедури по привеждане в годен за употреба вид :)
Не мога да опиша нетърпението, с което очаквах следващата сутрин, за да мога да си я разгледам, погушкам и да установя, че няма и никога няма да има нищо по-прекрасно от чувството да станеш майка и да дадеш живот на едно толкова неописуемо чудесно човеченце. Помня как таткото на Малкия Соф се появи призори и отидохме да я видим - моята първа мисъл беше, че тя е съвършена - толкова оформена и смешна със сериозното изражение на малките спящи устнички, а той каза: "ама тя прилича на пъпешче" :)
Злоядо, неспокойно, непоспаливо и безкрайно живо още от раждането си, днес, точно 6 месеца по-късно, равносметката е ясна - нашето детенце е толкова невероятно мило, усмихнато, забавно, смешно и често нелепо, с толкова силно изразен характер, че понякога чак се чудя дали то наистина е най-най или само на замъгления ми любящ и пристрастен поглед така му се струва :)
Няма рецепта за щастие, затова просто ще почерпя с нещо вкусно и цветничко - пълнозърнести палачинки с червен хайвер и пъдпъдъчи яйца :)
No comments:
Post a Comment