Ципура в марината от лимонена трева, цитруси и кориандър

Тези дни (от вече месец насам) малката ми сестра ми е на гости. То не е точно гости, а и липсва необходимият за всяко "гости" ентусиазъм от страна на сестра ми, но все пак не знам как по друг начин да го нарека. Пратена ни е на заточение до май месец включително с цел подобряване ефективността на учебния процес. С две думи - под моя надзор и взимайки предвид ограниченото пространство на нашето жилище, се предполага, че извънучебните съблазни като фейсбук+телефон (убийствена комбинация, особено когато поглъща по няколко часа на ден) са сведени до абсолютния минимум, за да може да насочи природно неособено ученолюбивата си природа към така необходимите кандидат-гимназистки занимания.

Или с други думи - малко или много ми се налага да измислям три-пъти-дневно меню не само за Малкия Соф (който апропо яде по 6 пъти), но и за зловредния пубер, който на всичкото отгоре два пъти подред едно и също нещо не ще да яде :) (Добре, че с моя мъж такива проблеми нямам).

Аз обаче тези дни изпитвам някакъв вълчи глад за риба. Така всяка вечер варганя (каква хубава руска дума! = да сготвиш нещо набързо, на джаста праста) нещо за ядене за Г. и сестра ми, докато аз прилежно и красиво си увивам рибка в станьолче и си я запичам за вечеря. На тях риба всеки ден не им се яло, ми много им здраве :)

Преди няколко дни помолих мъжа ми да ми купи ципура на път към вкъщи. Ще отворя скоба, за да разясня, че за ципура човек убивам, толкова много я обичам. Още от едновремешните ми студентски младини, когато съчетавах ученето за изпити със строги и безкомпромисни (незнайно защо) диети, ципурата е била нещото, на което просто никога не съм могла да устоя и диети и ограничения са изхвърчали през вратата в момента, който подочуя, че за вечеря се планира ципурка на скара. Сега се сещам, че второто ми най-любимо, чупещо прегради, нещо е простия гол карфиол, варен, горещ, с бучка топящо се масло отгоре. Мда.

Та дойде си той от магазина, стискайки под мишница две хубави, сочни и закръгленки ципурки и едно немощно лавраче. Един вид и останалото домочадие искало, и то душа носело, стига само аз съм яла риба. 

Ето какво се роди:

Ципура в марината от лимонена трева, цитруси и кориандър 

Продукти:

2 хубави, сочни и закръгленки ципурки

2 портокала

1 лайм

2 стръка прясна лимонена трева
средно голямо парче пресен джинджифил (на вкус, аз слагам повече, защото много обичаме)

1 връзка пресен кориандър

1 люта червена чушка (може и сушена)

10-тина листенца див чесън, накълцани на дребно или 2 скилидки опитомен :)

2 лукчета шалот

сусамово олио

зехтин

едра морска сол

прясно счукан черен пипер

За гарнитурата:

1 броколи на едри цветчета

6 скилидки чесън

1 с.л. черно сусамово семе

бучка масло

бланширани бадеми на люспи

Начин на приготвяне:

1. Единия портокал + половината лайм изстисквате на сок. Другият портокал + другата половина лайм нарязвате на тънки шайби. Сокът отива в купичка.

2. Към съдържанието на купичката добавяте едната лимонена трева, нарязана колкото се може по-наситно, наситнените кориандър, джинджифил, чесън, люта чушка, 2 броя шалот, зехтин (на око) и малко сусамово олио (не прекалявайте с него, защото макар да придава неповторим аромат и вкус на ястието, при прекомерна употреба го прави тежко). Счуквате в хаванче солта и черния пипер по на едро и ги добавяте и тях. Маринатата е готова.

3. Измивате хубаво рибките, особено сочните коремчета, защото там има една гнусярска вена, която може да ви вгорчи живота. След което правите малки надлъжни разрези в дълбочина върху всяка една от страните. С една четчица загребвате от маринатата и обилно и богато намазвате рибките от всички страни и отвътре. Колкото повече попадне в разрезите, толкова по-хубаво. След това слагате във всяко коремче по половин стрък лимонена трева и по резен лайм и портокал, заливате с остатъка маринатата (ако има такъв), подреждате ципурките в тавичка за печене, като отдолу слагате каквото е останало от цитрусовите резени и оставяте всичко настрана най-добре за поне един час, за да попие колко се може повече аромати.

4. Покривате тавичката с алуминиево фолио и печете в предварително загрята фурна (аз пека рибите на 190 с обдухване, но то си зависи от фурната) за около 20 минути, след което махате фолиото, слагате на програма за грил и оставяте да се запече и да хване коричка.

За гарнитурата:

Измитите и накъсани на едро цветчета броколи задушавате в малко зехтин заедно с черния сусам и наситнения чесън, като им добавяте и буквално една идея сусамово олио за аромат. Необходимо им е съвсем малко време, тъй като е важно да не загубят свежия си зелен цвят и хрупкавината си.

В отделна малка тавичка разтопявате бучка масло и изсипвате бланширания бадем на люспи, като съвсем малко го посолявате. Бъркате често, тъй като е склонен да изгаря за секунди. Направете повече, тъй като става толкова вкусен, че със сигурност половината ще изчезне в собствената ви уста още преди да го поднесете :)

Броколите сервирате отделно от рибата, за да не се смесват, а бадемите сложете в малка купичка на масата, за да може всеки сам да си поръси броколите колкото му душа иска.

Туй то :)