Ризото с манатарки

Една година и едно бебе по-късно.

Наслаждавам се на тишината, която ми подарява дъждовното време и спящите ми вече 2 деца. 

Това ризото е едно от любимите ни вкъщи, като пропорциите и вкуса се нагаждат според настроението и наличностите. Пресни манатарки вече трудно се намират, но става и със сушени, както и с друг вид гъби. Напоследък открих и горещо препоръчвам замразените пресни манатарки от Lidl. Страхотни са, много младички, крехки и в идеален (поне за вкуса ми) размер. Портокаловият сок е по желание :) Към ориза можете да добавите и малка шепа киноа.

Ризото с манатарки

Продукти:

- 1 опаковка пресни (или замразени, а може и и изсушени) манатарки или ако си ги берете сами - няколко според размера им (ако си ги берете сами, моля ви, срязвайте ги близо до коренчето, не ги отскубвайте, защото после няма да пораснат нови на същото място);

- 1 голяма чаша ориз подходящ за ризото, най-добре от сортовете арборио и карнароли (пробвала съм и с българския ризон, хич не става лошо);

- 1 глава лук;

- няколко скилидки чесън;

- 100 мл прясно изцеден портокалов сок;

- 100 мл бяло вино;

- мащерка;

- малко масло;

- поне две чаши и половина (същия размер като използваната при ориза) гъбен или зеленчуков бульон (ако имате възможност си купете био бульон на кубчета);

- пармезан;

Начин на приготвяне:

1. Накълцвате на дребно лука и чесъна и ги задушавате в малко зехтин, докато омекнат и се зачервят.

2. Измивате хубаво манатарките и ако са цели, ги нарязвате на едро. Lidl-ските също е хубаво да се измият, а ако са сушени ги накисвате и в гореща вода за няколко минути, за да омекнат. Слагате и тях към лука. Задушавате ги известно време, докато не покафенеят леко и въобще докато не издокарате степен на сравнителна готовност. Ако са замразени, ще е необходимо повече време, тъй като ще отделят повече течност, която ще й трябва време, за да поизври.

3. Добавяте ориза + киноа (по желание) и разбърквате хубаво, докато оризът не стане прозрачен. 

4. Слагате и мащерката, може на цели стръкчета, може и на

5. Започваме с течностите. Добавяте ги една по една и само след като предходното количество се е усвоило, като котлонът е намален и бъркате често, даже непрекъснато.

6. Започвате с бялото вино, сипвате на части, след това добавяте портокаловия сок и накрая бульона. Всичко това се добавя постепенно, на части, при непрекъснато бъркане, за да може да се усвои добре.

7. Ако посоченото количество течности не ви стигне, просто добавете още вода. Целта е оризът да не е сух или с други думи - да е в нещо като полутечно състояние, да е достатъчно "влажен". Трябва да се сготви добре, но в същото време не очаквайте да е разварен, сърцевината му трябва да остане твърдичка.  

8. Накрая добавяте бучка масло, разбърквате за последно и сервирате с настърган пармезан.

Туй то :)