Да не повярваш, че два дни подред ми се отдава възможност да се изявя с някоя и друга публикация. Последно време, май месеци станаха вече, буквално нямам време за нищо друго освен осигуряването на добруването на Малкия Соф. Това бебе се оказа направо страшно претенциозно и времепоглъщащо и непрекъснато ламти за разнообразие и бурни забави, които не винаги ми се отдава да му осигуря. Доброто старо Baby TV, което преди винаги ме е спасявало в критични ситуации, вече е скучно и до болка познато, играчките - втръснали, храната и яденето представляват повече от всякога противно занимание, абсолютно ненужно, но натрапващо се по необходимост поне по 4 пъти на ден, количката и седенето в нея е гадно, тати е нежелан и общо взето единственото истински доставящо удоволствие занимание на Малкия Соф е досаждането на мама, опитите за катерене по нейните крака и кесенето в ръцете й и соченето с триъгълен и доста нелеп пръст от там към плътно отрупани с разни неща мебели с настойчивото "ъъъъъъъъ-ъ-ъ-ъ-ъъ". Откачам централно. Особено вечер, когато се опитвам да направя нещо за вечеря в кухнята, а бащата на Соф-а се опитва да го усмири и забавлява, а той на свой ред истерично се опитва да се изтръгне от неговите лапи и да се докопа до мен. В момента, в който успее, запълзява с главоломна бързина и наведена глава за по-добро ускорение и така, докато не стигне до мен. Покатерва се и започва да хленчи. Идва баща й да я усмирява и всичко започва отначало.
Както и да е, това беше кратко лирично встъпление, колкото да обясня на две на три защо не ми остава време за нищо, да изразя надежда (подплатена с обещания и успокоения от преживели подобни лепкави периоди приятелки-майки), че всичко това е временно, и съвсем скоро Малкият Соф ще престане да се държи непрестанно за полите на майка си и ще я остави на мира.
И така, докато малкият неуморник спинкоспинкари, бързам да споделя една много удачна рецепта за карфиолени кюфтета. Не помня къде я бях видяла, но си я преписах най-надлежно и след леки модификации я прилагам много успешно. Сега е перфектният сезон за карфиола и го има навсякъде и аз, която от детство съм крайно пристрастена към този доста безвкусен и непривлекателен в сготвен вид зеленчук, направо цъфтя от кеф. Обожавам го във всякакъв вид, а най-много - просто варен в подсолена вода и с топяща се бучка масло отгоре <3
Кюфтета от карфиол и купичка с домашен хумус
Продукти за кюфтетата:
1 средно голяма глава карфиол
4 яйца
100 гр. брашно
100 гр. козе (краве) сирене
една моцарелка
настърганата кора на 1 лимон
шепа разполовени чери домати, жълти и червени
няколко стръка прясна мащерка, ощипана
малка връзка див лук, нарязана по на едро
връзка копър, накълцана на дребно
сол, черен пипер
Продукти за хумуса:
1 консерва нахут
половин чаша (на око) суров или печен тахан или около 100-150 гр. суров сусам
1-2 скилидки чесън
1 малък патладжан, предварително изпечен (по желание, аз слагам защото обожавам патладжани :)
кимион (на вкус)
лют червен пипер (на вкус)
сол (на вкус)
сокът на един лимон
4-5 с.л. зехтин
Начин на приготвяне:
Започвам с хумуса, защото той е най-вкусен, когато му се даде възможност да си почине в някой хладилник преди консумация. Аз бих препоръчала хумусът да се направи предварително, но е въпрос на време и възможности. Лично на мен и не чак толкова охладен ми харесва :)
1. В зависимост от това дали предпочитате печен или суров тахан: ако е суров, тогава просто слагате към 100-150 гр. суров сусам (аз използвам смес от по-разпространения жълтеникав и черен) в блендер и включвате на максимална мощност, докато не се превърне в гъста каша. Ако предпочитате печен, тогава преди да го сложите в блендера, запичате сусама в фурна на 150 градуса за около 10-на минути, като разбърквате често и внимавате да не прегори. Понеже ще ви трябва само около половин чаша за хумуса, ако и каквото е останало от тахана, си го прибирате най-надлежно в бурканче и на по-късен етап го добавяте към най-различни ястия или пък смесвате с малко зехтин или вода и мажете на филийка и тн.
2. След като сусамът е станал на тахан, изгребвате го от блендера, отмервате половин чаша (останалото прибирате) и връщате съдържанието й обратно в блендера.
3. В блендера при тахана отиват и отцедения нахут (запазете течността от консервата), чесъна, зехтина, лютия червен пипер, кимиона, солта, сока от лимона, опечения и обелен патладжан и зехтина.
4. Смелете, докато не получите гладка консистенция. Полейте с малко зехтин и сложете в хладилника.
Сега за кюфтетата:
1. Накъсайте карфиола на цветчета, като се стараете да има както по-едри, така и по-дребни. Сварете го в подсолена кипяща вода за 3 минути. Не трябва да се разкашква, а да остане леко твърд след варенето. Отцедете.
2. В голяма купа слагате брашното и започвате да добавяте яйцата едно по едно, бъркайки, като се стремите да издокарате течно тесто. Добавяте натрошеното сирене, накъсаната на парченца моцарела, лимонената кора, мащерката, солта, пипера, разполовените доматки, копъра и по-голямата част от дивия лук. Накрая слагате и отцедения карфиол. Разбърквате внимателно.
3. Слагате на котлона тиган с малко зехтин. След като се загрее, оформяте с ръце нещо като големи кюфтета и ги слагате в тигана. Запържвате до златисто от едната страна, след което обръщате. Когато са готови, слагате върху чиния с кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.
4. Сервирате поръсени с останалия лук, купичка с хумус и резенче лимон.
Туй то :)
No comments:
Post a Comment