Ризото с манатарки

Една година и едно бебе по-късно.

Наслаждавам се на тишината, която ми подарява дъждовното време и спящите ми вече 2 деца. 

Това ризото е едно от любимите ни вкъщи, като пропорциите и вкуса се нагаждат според настроението и наличностите. Пресни манатарки вече трудно се намират, но става и със сушени, както и с друг вид гъби. Напоследък открих и горещо препоръчвам замразените пресни манатарки от Lidl. Страхотни са, много младички, крехки и в идеален (поне за вкуса ми) размер. Портокаловият сок е по желание :) Към ориза можете да добавите и малка шепа киноа.

Ризото с манатарки

Продукти:

- 1 опаковка пресни (или замразени, а може и и изсушени) манатарки или ако си ги берете сами - няколко според размера им (ако си ги берете сами, моля ви, срязвайте ги близо до коренчето, не ги отскубвайте, защото после няма да пораснат нови на същото място);

- 1 голяма чаша ориз подходящ за ризото, най-добре от сортовете арборио и карнароли (пробвала съм и с българския ризон, хич не става лошо);

- 1 глава лук;

- няколко скилидки чесън;

- 100 мл прясно изцеден портокалов сок;

- 100 мл бяло вино;

- мащерка;

- малко масло;

- поне две чаши и половина (същия размер като използваната при ориза) гъбен или зеленчуков бульон (ако имате възможност си купете био бульон на кубчета);

- пармезан;

Начин на приготвяне:

1. Накълцвате на дребно лука и чесъна и ги задушавате в малко зехтин, докато омекнат и се зачервят.

2. Измивате хубаво манатарките и ако са цели, ги нарязвате на едро. Lidl-ските също е хубаво да се измият, а ако са сушени ги накисвате и в гореща вода за няколко минути, за да омекнат. Слагате и тях към лука. Задушавате ги известно време, докато не покафенеят леко и въобще докато не издокарате степен на сравнителна готовност. Ако са замразени, ще е необходимо повече време, тъй като ще отделят повече течност, която ще й трябва време, за да поизври.

3. Добавяте ориза + киноа (по желание) и разбърквате хубаво, докато оризът не стане прозрачен. 

4. Слагате и мащерката, може на цели стръкчета, може и на

5. Започваме с течностите. Добавяте ги една по една и само след като предходното количество се е усвоило, като котлонът е намален и бъркате често, даже непрекъснато.

6. Започвате с бялото вино, сипвате на части, след това добавяте портокаловия сок и накрая бульона. Всичко това се добавя постепенно, на части, при непрекъснато бъркане, за да може да се усвои добре.

7. Ако посоченото количество течности не ви стигне, просто добавете още вода. Целта е оризът да не е сух или с други думи - да е в нещо като полутечно състояние, да е достатъчно "влажен". Трябва да се сготви добре, но в същото време не очаквайте да е разварен, сърцевината му трябва да остане твърдичка.  

8. Накрая добавяте бучка масло, разбърквате за последно и сервирате с настърган пармезан.

Туй то :)

Чудни кюфтета с карфиол и домашен хумус

Да не повярваш, че два дни подред ми се отдава възможност да се изявя с някоя и друга публикация. Последно време, май месеци станаха вече, буквално нямам време за нищо друго освен осигуряването на добруването на Малкия Соф. Това бебе се оказа направо страшно претенциозно и времепоглъщащо и непрекъснато ламти за разнообразие и бурни забави, които не винаги ми се отдава да му осигуря. Доброто старо Baby TV, което преди винаги ме е спасявало в критични ситуации, вече е скучно и до болка познато, играчките - втръснали, храната и яденето представляват повече от всякога противно занимание, абсолютно ненужно, но натрапващо се по необходимост поне по 4 пъти на ден, количката и седенето в нея е гадно, тати е нежелан и общо взето единственото истински доставящо удоволствие занимание на Малкия Соф е досаждането на мама, опитите за катерене по нейните крака и кесенето в ръцете й и соченето с триъгълен и доста нелеп пръст от там към плътно отрупани с разни неща мебели с настойчивото "ъъъъъъъъ-ъ-ъ-ъ-ъъ". Откачам централно. Особено вечер, когато се опитвам да направя нещо за вечеря в кухнята, а бащата на Соф-а се опитва да го усмири и забавлява, а той на свой ред истерично се опитва да се изтръгне от неговите лапи и да се докопа до мен. В момента, в който успее, запълзява с главоломна бързина и наведена глава за по-добро ускорение и така, докато не стигне до мен. Покатерва се и започва да хленчи. Идва баща й да я усмирява и всичко започва отначало. 

Както и да е, това беше кратко лирично встъпление, колкото да обясня на две на три защо не ми остава време за нищо, да изразя надежда (подплатена с обещания и успокоения от преживели подобни лепкави периоди приятелки-майки), че всичко това е временно, и съвсем скоро Малкият Соф ще престане да се държи непрестанно за полите на майка си и ще я остави на мира. 

И така, докато малкият неуморник спинкоспинкари, бързам да споделя една много удачна рецепта за карфиолени кюфтета. Не помня къде я бях видяла, но си я преписах най-надлежно и след леки модификации я прилагам много успешно. Сега е перфектният сезон за карфиола и го има навсякъде и аз, която от детство съм крайно пристрастена към този доста безвкусен и непривлекателен в сготвен вид зеленчук, направо цъфтя от кеф. Обожавам го във всякакъв вид, а най-много - просто варен в подсолена вода и с топяща се бучка масло отгоре <3

Кюфтета от карфиол и купичка с домашен хумус

Продукти за кюфтетата:

1 средно голяма глава карфиол

4 яйца

100 гр. брашно

100 гр. козе (краве) сирене

една моцарелка 

настърганата кора на 1 лимон

шепа разполовени чери домати, жълти и червени

няколко стръка прясна мащерка, ощипана

малка връзка див лук, нарязана по на едро

връзка копър, накълцана на дребно

сол, черен пипер

Продукти за хумуса:

1 консерва нахут

половин чаша (на око) суров или печен тахан или около 100-150 гр. суров сусам

1-2 скилидки чесън

1 малък патладжан, предварително изпечен (по желание, аз слагам защото обожавам патладжани :)

кимион (на вкус)

лют червен пипер (на вкус)

сол (на вкус)

сокът на един лимон

4-5 с.л. зехтин

Начин на приготвяне:

Започвам с хумуса, защото той е най-вкусен, когато му се даде възможност да си почине в някой хладилник преди консумация. Аз бих препоръчала хумусът да се направи предварително, но е въпрос на време и възможности. Лично на мен и не чак толкова охладен ми харесва :)

1. В зависимост от това дали предпочитате печен или суров тахан: ако е суров, тогава просто слагате към 100-150 гр. суров сусам (аз използвам смес от по-разпространения жълтеникав и черен) в блендер и включвате на максимална мощност, докато не се превърне в гъста каша. Ако предпочитате печен, тогава преди да го сложите в блендера, запичате сусама в фурна на 150 градуса за около 10-на минути, като разбърквате често и внимавате да не прегори. Понеже ще ви трябва само около половин чаша за хумуса, ако и каквото е останало от тахана, си го прибирате най-надлежно в бурканче и на по-късен етап го добавяте към най-различни ястия или пък смесвате с малко зехтин или вода и мажете на филийка и тн.

2. След като сусамът е станал на тахан, изгребвате го от блендера, отмервате половин чаша (останалото прибирате) и връщате съдържанието й обратно в блендера.

3. В блендера при тахана отиват и отцедения нахут (запазете течността от консервата), чесъна, зехтина, лютия червен пипер, кимиона, солта, сока от лимона, опечения и обелен патладжан и зехтина.

4. Смелете, докато не получите гладка консистенция. Полейте с малко зехтин и сложете в хладилника.

Сега за кюфтетата:

1. Накъсайте карфиола на цветчета, като се стараете да има както по-едри, така и по-дребни. Сварете го в подсолена кипяща вода за 3 минути. Не трябва да се разкашква, а да остане леко твърд след варенето. Отцедете.

2. В голяма купа слагате брашното и започвате да добавяте яйцата едно по едно, бъркайки, като се стремите да издокарате течно тесто. Добавяте натрошеното сирене, накъсаната на парченца моцарела, лимонената кора, мащерката, солта, пипера, разполовените доматки, копъра и по-голямата част от дивия лук. Накрая слагате и отцедения карфиол. Разбърквате внимателно. 

3. Слагате на котлона тиган с малко зехтин. След като се загрее, оформяте с ръце нещо като големи кюфтета и ги слагате в тигана. Запържвате до златисто от едната страна, след което обръщате. Когато са готови, слагате върху чиния с кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.

4. Сервирате поръсени с останалия лук, купичка с хумус и резенче лимон.

Туй то :)

Една година и осем зъба по-късно с малко закъснение и бързи бадемови бисквити

Малкият Соф престана да бъде чак толкова малък преди около вече почти два месеца, но аз чак сега сколасвам да прегледам снимките от първия му голям Рожден ден и да подбера това-онова за една позакъсняла публикация. 

Естествено, когато София стана на 1 година, аз бях преизпълнена с възторг и умиление и имах толкова много неща да споделя, пожелая, покажа, но след като мина толкова време оттогава, ми се вижда някак изкуствено да го правя тук и сега. Само ще вметна, че положих много усилия и с помощта на майка ми направихме всичко възможно този ден да се почувства като специален и мисля, че Соф-ът разбра и усети всичко. А това е най-важното. По-важно от Соф-а няма и не може да има, но той си го знае и сам :)

За съжаление след подробния преглед установих, че и снимките от празнуването на рождения й ден са доста посредствени, за което небрежно се извинявам :)
Имаше много деца на възраст от 3 месечни кърмачета до 5 годишни, разбира се пълен комплект с техните майки и даже един истински герой - приятелката ми Габи, която без да има каквато и да е връзка и отношение с отглеждането на деца, се нави с готовност да дойде на бебешкото ни събитие, за да ни види!

Почти на всичко, което приготвихме с баба й, според мен си заслужава да му бъде посветено отделно място, защото стана супер вкусно, но това със сигурност няма да се случи във връзка с този повод. Само ще загатна с няколко недотам качествени снимки и една рецепта :)

Домашно сладко от круши, червени и черни боровинки, по избор, в бурканчета от бебешка храна

Капризни мъфини с джинджифил, круши, орехи и сироп от уиски, масло и захар, който напои по доста уродлив и мокър начин всички чашки и ме постави в трудно положение

Най-вкусните домашни соленки, които познавам! По рецепта от бабините тетрадки.

Пилешки шишчета сатаи с уникално вкусно сосче на кокосово-кориандърова основа. А това кръгче в далечината е прочутият гъбен пирог на мама.

И накрая ще завърша с една много лесна, бърза и ефектна рецепта за бадемови сладки, която според мен е много подходяща за разни поводи, на които присъстват и невръстни купонджии. Реших да е точно тя сред многото, защото това беше детски (бебешки) рожден ден, и по моите наблюдения, тези сладки бяха първите, които свършиха, и бяха избрани и изядени именно от децата :) Може би затова допринесе и атрактивният им външен вид, защото бях посветила известно време, за да ги направя да изглеждат като подаръчета :) Освен това по разтегливата дъвчаща консистенция напомнят на целувки или ореховки, а и хрупат. Въобще всички екстри бяха налице :)

Бадемови разпльокани бисквити

Продукти:

200 гр. бяла захар
2 белтъка
50 гр. брашно
100 гр. сурови бадеми (могат да бъдат заменени с лешници, макадамия, шамфъстък)

(по желание добавете малко настъргана лимонена кора, стрита лавандула, сушени боровинки или каквото там друго ви влече)

Начин на приготвяне:

1. Загрявате фурната на 180 градуса с обдухване.
2. Запичате ядките на сух тиган, след което ги счуквате на не много дребно в хаванче.
3. Смесвате счуканите ядки, захарта и брашното, а в отделна чиста и суха купа разбивате с миксер белтъците като за целувки. След това към белтъците добавяте и сместа с ядките.
4. Застилате тавичка с хартия за печене, даже две тавички, тъй като бисквитите се разпльокват и заемат доста място. След това с лъжица оформята кръгчета върху хартията, като не забравяте да ги разполагате на достатъчно разстояние едно от друго.
5. Печете за около 10 минути или докато не потъмнеят. Вадите и оставяте хубаво да изстинат преди консумация.

Туй то :)

Пълнени патладжани с два вида работи

Онзи ден с огромно прискърбие се завърнах у дома след близо месец и половина пълна почивка на море, на планина и пак на море. Казват, това била най-добрата рецепта за малки деца/бебета. Здравословният морски въздух, редуван с чистия планински, много добре бил действал на физическото и всякакво друго развитие на подрастващите човеци. Да ви кажа честно, реших, че въпросната рецепта ще ми се отрази много добре и на мен. Не виждам защо трябва да спирам да се развивам физически и във всякакво друго отношение, а и защо да не предлагам на дробчето си освежителни (да не кажа подмладяващи) процедури на чист въздух и тъй да се каже да се поблажа за сметка на малкия Соф. План-програмата се нахвърли още през май-юни и се доизбистри в последствие. Ей я на:

- Една седмица на море в Гърция, по женски, с бебето, майка ми и сестра ми. Решихме да е наблизо, да има много пясък и прилични условия като за бебе. Избрахме Керамоти, което на пръв поглед неугледно, се оказа доста добро попадение. Разбира се, ако се насилиш да не те дразни менюто на български по ресторантите и аромата на български пържоли, който се носи всяка вечер от съседната тераса. Малкият Соф бе безкрайно добричък противно на всичките ни очаквания и като изключим организационните перипетии и наблъсканата до припадък кола, тревожния страх от "голямата" вода, пясъка в дупето, комарите и нощната жега, всичко мина повече от добре, даже и апетит се забелязваше, което си е голямо събитие, особено за мен, тъй като Соф-ът откакто се е родил апетит не е имал.

- Един месец на Банско, семейно, аз, той и тя. Най-хубавата почивка, която съм имала някога. Бебето и аз поседяхме десетина дни сами, а след това дойде и той. Всички удобства, разнообразна програма, пълна липса на скука, киснене на болежки в минерална вода, минерални басейни на различни места и ходене с колело до там и обратно, колело нагоре до Байкушевата мура, колело надолу до неделния пазар, пикник, разходки, кюфтета, бране на диви ягоди, килограми боровинки, червени и черни, надлежно ядени, прилежно правени на сладко, затваряни в миниатюрни бурканчета, най-хубавото сладко от круши и розмарин, което съм правила и яла, аромат от чушкопека на терасата, казан с лютеница, децата на нашата кума и моята любима приятелна Ива, които бръмчат наоколо и вдигат врява, някой се сърди, реве, обижда, играе, скача, тича, пада, пак реве, ръси сополи и нескопосани детски ласки с адресат - малкия Соф, изобщо цвят и форми в изобилие :) 

- Една седмица на Самотраки, аз, тя и моите родители. За съжаление той трябваше да се връща на работа. Островът ужасно ми хареса и ми се иска догодина да отидем там вече семейно с попорасналия Соф. Осезателно хипи присъствие, дивотия, асфалтовия път не стига да огради целия остров, внушителна планинска маса, водопади и сладководни басейнчета, никакъв пясък по плажовете (освен на едно място, което изобщо не ми хареса, а пясъкът приличаше на строителен чакъл), плажната ивица - само сивкави камъни в различни размери, добродушно меееекане и подблейване, идващо от безбройните дивопасящи кльощави кози, хаотично пресичащи пътя и често навлизащи в двора на нашето хотелче в търсене на зелено препитание, камъни, камъни и пак камъни, остри, сухи и бодливи храстчета, наричани от нас "колючки", пустош, жега, червеникава спаружена пръст, лунни пейзажи, редуващи се с огромни разклонени платани и дъбови горички, дъх на риган във въздуха и сладникав, омайващ аромат на смокинови дръвчета, каране на колела покрай морето по час и половина, без нито една кола да те подмине по пътя, козе месо, сирене, мляко, страхотния рибен ресторант, където с всяка каничка ципуро ти носят по 5 чинии с морски мезета и тн. Малкият Соф реши, че стига е бил безкрайно добричък и рязко престана да яде, сдоби се с 4 чисто нови горни зъба и изпадна в продължителна, хленчеща и доста натоварваща фаза на "мааамммма", произнасяно провлечено, със заучено натъртване и доста грубоват, леко пуберски глас. Беше за залепил за мен и в буквален и в преносен смисъл и освен мамммммма нищо друго не признаваше и не желаеше. Но това са бели кахъри, както се казва..

По-важното е, че почивката, може да се каже, свърши. Сега, освен дребно лелеяне за миниатюрно море и кратка планина, друго повече не се очаква. Пардон, очаква се. Рожден ден. Не просто Рожден ден, а най-най първи Рожден ден на моето детенце. Само като се сетя и ми идва да заподскачам в стакато :) Както и да е, като му дойде времето, ще почерпя :)

Засега приключвам с дългата уводна част и пристъпвам към патладжаните. Тях си ги донесох още от първото море заедно с няколко гигантски шипарки и ги сготвих, докато бях на Банско. Шаренки, зебровидни, лилаво-бели, страшно вкусни. Изпитвам някаква огромна, необяснимо страстна любов към този красив зеленчук, обожавам го във всякакъв вид и под всякаква форма. Този път изпекох и напълних патладжанчетата с два вида работи и станаха умопомрачителни. Без никакви претенции за оригиналност или кой знае каква изтънченост, просто много лесни и наистина много вкусни. Който не обича лук, да си избере другата плънка. Понеже в моето семейство лукът, както и чесънът са на почит и не се наблюдават никакви страшни стомашни последици след консумацията им, си ги похапваме без задръжки, особено пък след топлинна обработка :)

Пълнени патладжани с два вида работи 

4 средно големи патладжана;

Продукти за плънка N 1:

4-5 глави стар лук (аз използвах розов, сладък, гръцки);

1 дребна глава чесън;

кората на един лимон;

магданоз;

сол, черен пипер;

лют червен пипер;

смлян кимион;

сумак (по желание);

люта чушка (по желание);

зехтин;

сирене (аз използвах козе, защото имам пристрастия към него);

Продукти за плънка N 2:

1 глава лук;

1-2 скилидки чесън (според предпочитанията);

2 хубави китни домата;

магданоз;

сол, черен пипер;

зехтин;

сирене;

Начин на приготвяне:

1. Разрязвате патладжаните по дължина през средата. Върху всяка половинка правите диагонални разрези с нож откъм вътрешната страна, посолявате, поръсвате с черен пипер, нареждате в тавичка с вътрешността и разрезите нагоре и поливате със зехтин всяка поотделно.

2. Печете в предварително загрята фурна, докато покафенеят отгоре и омекнат хубаво, включително и откъм страната на кожата.

3. Междувременно приготвяте плънката.

3.1. За лучената плънка: разрязвате лука по средата и всяка половина нарязвате на тънки полу шайби. Задушавате в зехтин, заедно с накълцания чесън и лютата чушка, докато омекне, покафенее приятно и леко се карамализира. Посолявате, слагате черния пипер, лютия червен пипер, сумака, кимиона и добавяте настърганата кора на лимона. Съотношението на отделните подправки е според вашия вкус и предпочитания. Когато патладжаните се опекат, всяка половинка се издълбава с лъжица и вътрешността се добавя към лучената плънка. Бъркате и досготвяте за около още 2 минути, за да се омешат хубаво всички аромати и слагате настрани. След това с получената смес пълните издълбаните патладжани, поръсвате с натрошено сирене и магданоз и сервирате топли с резен лимон отстрани.

3.2. За доматената (прясна) плънка: накълцвате на много дребно лука и чесъна и слагате в купа. Добавяте и обелените и нарязаните на малки кубчета домати, от които преди това правите жалък опит да изцедите излишния сок (понеже не обичам да махам семките, които много обичам, както се предписва в много рецепти, и с които обикновено се редуцира и сока, просто  нарязвам доматите в една купа/чиния, оставям за 5 минути и след това прецеждам излишната течност). Когато патладжаните се опекат, всяка половинка се издълбава с лъжица и вътрешността се накълцва и добавя към доматената плънка. Омесвате всичко хубаво, добавяте и нарязания магданоз, посолявате, почеренпиперявате на вкус и с полученото пълните издълбаните патладжани. Накрая поръсвате с натрошеното сирене и сервирате. Тези и студени са много хубави.

Туй то :)

Малинова кростата с лавандула

Тези дни се намираме на едно много хубаво място, което ме зарежда с енергия буквално ежедневно. 

Моите родители заминаха на почивка за две седмици, като ни оставиха в попечителство просторна къща, китно дворче с разни неща, годни за директно бране и консумация, много цветя, няколко килограма вишни, подвизаващи се с необходимото количество захар в големи съдини и чакащи да изпълнят своето предназначение - а именно да се превърнат във вишновка, един изключително активен и говорещ по цял ден глупости папагал и една котка, гордо мъкнеща и оставяща пред входа ежедневно жертвите на своя неумолим ловен инстинкт - врабчета и друг по-едър пернат добитък, полски мишки, огромни бръмбъри, гущери и други, които неизменно събуждат у мен състрадание и ужас.

Та с други думи на бърза ръка решихме да заменим малкия апартамент с просторната къща и след редица дребни разправии и няколкочасово трескаво и изнервено събиране на багаж, който едвам се побра в две коли и чиято основна част принадлежеше на малкия Соф, се пренесохме в къщата с гръм и трясък, обсебвайки всяко ъгълче и пускайки корени за две седмици. Оттогава насетне няма вечер, в която седейки на тераската със запалена камина или на свещи, да не коментираме колко е хубаво човек да си има къща, и двор, и трева, и малини, и папагал, та даже и котка.

Като стана въпрос за малините.. Всеизвестно е, че те имат сравнително кратък сезон, растенията раждат по много плодове, които имат малък срок на годност, нежни са, берат се пипкаво и продължително, при това обезателно ежедневно, защото всеки ден узряват нови и нови, и не се ли оберат, просто окапват тъжно.

Всичко това значи, че непрекъснато се озовавам с огромно количество пресни и дъхави малини, които просто не успяваме да изядем навреме, затова се налага да търся и други алтернативи на суровояденето. Така се роди и тази рецепта. 

Миналата събота малкият Соф се събуди както винаги преди седем и половина, като настоятелно изискваше и от мен да направя същото, докато моят мъж си поспинка безметежно до обяд. Междувременно, освен че свърших всичките му там процедури по обгрижване на бебето и подсигуряването му с хляба насъщни, успях и да попретупам сутрешното бране на малини, акомпанирана от почти непрестанен хленч, идващ от отрупано с играчки и разпънато на тревата одеялце.

Трябваше да осигуря закуска и на останалите членове на малкото ни семейство, в крайна сметка и ние сме хора :) и се поразрових за рецепти с малини. Всичко, което намерих на прима виста, не ми допадна, и в крайна сметка реших да забъркам една бърза кростата с малини. Хубавото е, че няма какво да й сбъркаш и просто няма как да не се получи. След кратък преглед на наличните рецепти за кростата, си сътворих лично мой вариант, който се оказа изключително успешен. 

В тестото добавих и кора от лайм и 2 с.л. лавандула (която между другото също набрах от градината) и вместо да го чакам да се охлади за два часа в хладилника, просто го пъхнах за 15 минути във фризера. Кой ти има време да чака цели два часа, всичко трябва да става бързо и да е достатъчно елементарно, за да не ми отнеме много време и да не дам на малкия Соф възможността да му писне с каквото там се занимава в дадения момент и да ме обсеби, както само той си може.

Резултатът се оказа много успешен и кростата се пръкна чудно хубава. Сладка, хрупкава и трошлива, със загатнат съвсем леко нагарчащ лавандулов аромат и ароматна, сочна, леко кисела плънка.

Ето я и рецептата. Разбира се, малините могат да се заменят с какъвто плод ви е угодно според сезона.

Малинова кростата с лавандула

Продукти:

За тестото:

1 ч.ч. и малко отгоре брашно;

1/4 от същия размер чаша кафява захар;

1/4  ч.ч. хубав зехтин;

1 яйце;

щипка сол;

2-3 с.л. студена вода;

настърганата кора на един лайм;

2 с.л. лавандула;

За малиновата плънка:

1 купа пресни малини (и да ви остане плънка, просто я изяжте :)

сокът от въпросния лайм, на който сте одрали кожичката;

2-3 с.л. кафява захар;

някакъв алкохол, количество колкото малка чашка (може да е уиски, ром, амарето, херес, калвадос и тн., аз лично сложих вишновка, защото това е единственото, с което разполагах, имайки предвид, че барът на нашите е заключен, а откриването на ключето въпреки всичките им уж точни указания, беше и все още е мисия невъзможна)

Начин на приготвяне:

1. В купа смесвате брашното, захарта, зехтина и солта. Добавяте и яйцето, разбърквате хубаво и добавяте и водата. Ако е рядко - добавяте още брашно. Трябва да го докарате до мекичко леко мазно тесто.

2. Добавяте и кората от лайм и лавандулата, омесвате на топка и пъхате скорострелно във фризета да постегне малко за около 15-20 минути.

3. Загрявате фурната на 200 с обдухване.

4. Смесвате всичките съставки на малиновата плънка и опитвате :)

5. След 15-те минути във фризера вадите тестото и го омесвате още веднъж, ще видите, че то продължава да си е доста меко, но в крайна сметка, ако имате време - си чакайте 2 часа в хладилника. Разделяте го на три, като разточвате леко всяко, не трябва да е прекалено тънко и оформяте нещо като кръгчета. Ако ви се скъса, го закърпете с парченце тесто :)

6. Изсипвате в средата на всяко кръгче колкото се побира от плънката, като оставяте 2-3 см свободни краища, които след това загъвате върху плънката.

7. Пъхате да се пече, доколкото си спомням им трябват около 20-30 минути. Ако изтече от плънката, а то най-вероятно ще изтече - няма страшно.

8. Сервирате горещи, най-добре с топка ванилов сладолед отстрани. Аз обаче нямах, така че пропуснахме тази стъпка :)

Туй то :)

Палачинки от елда, амарант и други работи с цветове на тиквичка

Прави ми впечатление, че при всеки среден към голям магазин вече е въпрос на чест и достойнство да се подвизава щанд с био варива + био плод и зеленчук. Цените там (особено при варивата и бурканизираната продукция) обикновено са двуцифрени, а стоката изглежда като сбиркоч от прашасали вехтории с далечен, често неясен произход и родина, чийто срок на годност и други достойнства винаги будят у мен съмнение. И въпреки това все нечии любопитни ръчички опипват жадно пакетчета и четат, цъкайки на ум, описателните етикети. Да ви кажа честно до ден днешен и аз се спирам на въпросните щандчета, за да поразгледам екзотичните био стоки и да поцъкам с език. Не ме интересуват техните био достойнства, които най-вероятно действително са свръхдобри, а ме интересува единствено фактът, че за съжаление трудно се намира техният не-био еквивалент. Пък и те са си екзотика, как иначе: брашно от глухарчета, семена от далечна Южна Америка, на чиито етикет са изброени невероятните им качества, но не и поне мъгляв намек за това как точно, аджеба, се приготвят за консумация, ментово брашно (не е ли готино?), кокосово масло, кокосов каймак, кокосова пяна, олио, мляко, био кокосови стърготини (фецко, а? това е то - в сладките вече се слагат био стърготини, а на ръчно изработения етикет този факт също се отбелязва), амарант, бобови растения в най-различни цветове - истинска наслада за окото и така нататък. Наистина интересно и шаренко, същинско предизвикателство за всеки, който има поне минимално желание за експериментаторство в кухнята.

Да си био наистина стана много модерно. За съжаление обаче напоследък от био модата започна лекичко и деликатно, но достатъчно настъпателно и отчетливо да ми се повдига. Десетки био статии, био инициативи, био ограмотяване, био козметика и прочее био. Забелязвам дори в менютата по ресторантите да се предлагат био лимонади и изискани био гозби. Разбира се в това, няма нищо лошо - напротив - по-добре био, отколкото примерно фиш енд чипс. Но когато се срещам с не едни познати и те цяла вечер ми говорят за био магазини, био хляб, био ферми, био хотел с био електричество и био вода за басейна, за плодове и зеленчуци с истински вкус = био и други, тогава вече ми идва в повече. До вчера кебапче в тарелка - днес, както моят мъж казва: и лайно (пардон!) ако е био, ще го вземат. Плюс това, извинявайте, но ако става въпрос за плодове и зеленчуци с истински вкус, тогава по-добре посещавайте по-често бабите и дядовците си на село. Ако някой произвежда нещо вкусно с цената на собствения си пот и труд, то това са именно те. Понеже имам малко дете, което яде всякакви други работи покрай млякото, а нямам баба на село, която да отглежда картофи и чушки и големи тежки домати, и аз, както най-вероятно много други гузни и желаещи най-доброто за децата си майки, се мъкна ученолюбиво до някой био магазин и закупувам плодизеленчукова био продукция, от която после варганя пюренца. Еми съжалявам, но досега не съм попаднала нито веднъж на някой плод и зеленчук с "истински вкус", доматите са си пластмасови, както и тези по щандовете на големите супермаркети, картофите, които са със знатен произход от Унгария и прочее, обикновено са черни до средата отвътре и ми се налага да хвърлям половината картоф докато стигна до здрава плът. Тиквите са много красиви, но имат брашнян картофен вкус, копривата се продава в миниатюрни опаковки на цената на златото за килограм, а бананите са напълно и сериозно зелени. А не би ли било много по-хубаво вместо да се прехласвате по био мащерката или био манатарките/челядинките, да се спретнете някоя събота или неделя, да си направите по един био сандвич на вас и домочадието, да нарамите гиздава кошничка и да изприпкайте до някое по-високо място (най-добре на планина) и да си наберете дива мащерка, а след дъжд и влага защо не и пресни манатарки или челядинки. По-био от това здраве му кажи :) 
Не на последно място ми се иска и да добавя, че преживях искрено възмущение онзи ден, когато пак бях предприела мащабна био акция, посветена на добруването на Малкия Соф, в известен столичен био магазин, който се намира срещу входа на голям супермаркет в голям мол. Питам се защо във въпросния магазин био пюренцата на HIPP се продават всяко с от 25 до 50 стотинки по-скъпо отколкото същите тези био пюренца в съседния супермаркет. По-висок наем? По-елитна аудитория? По-голям био престиж? Не знам, на мен ми се вижда тъпо. В крайна сметка закупих от този магазин единствено и само нещото, което не съм видяла да се продава никъде другаде досега (поне засега) - био цветове на тиквичка. Нали си нямам село и се радвам като дете на подобни находки. Не ги искам био, но като няма други..

И за да продължа към рецептата за днес, ще приключа хейтърския си пост, като спомена, че преди си купувах от био щандовете разни гореспоменати екзотични варива и брашна на двуцифрени цени, но наскоро установих, че в по-големите руски магазини, се предлага достатъчно прилично многообразие от същите тези продукти на двойно по-ниски цени. Общото усещане на тези магазини също е вехтошарско и прашнено, и стоките не са био, и въпреки това се съмнявам, че качествата им страдат особено от това.

И така: Онзи ден аз и моят мъж бяхме ергени почти цял един уикенд. Бебето беше дадено на гардероб при баба му, голямото дете (=сестра ми) беше предадено на баща си за пълна развлекателна програма по езда и ние си останахме като никога сами вкъщи. Е как да не се позанимаваш с по-връткава закуска, то си е празник отвсякъде.

Ето какво се роди:

Палачинки с брашно от елда, амарант и други работи с цветове на тиквичка

Продукти:

За тази рецепта количеството на брашното е приблизително, тъй като за палачинките си трябва око, а не пропорции:

100 гр брашно от елда*
70 гр брашно от амарант*
50 гр ленено брашно*

*аз си купувам елда, амарант и ленено семе на пакет, след което ударно ги минавам през комбайна и ги правя на брашно, същото правя и с просото, лененото семе, маковото семе и разни други знайни и незнайни семена и семковидни. След като съм ги направила на брашно ги държа по стриктно надписани буркани и когато ми се дояде нещо тестяно и различно от приготвеното с бяло брашно ги ползвам във фриволно съотношение според това какво искам да ми преобладава. 

1-2 лъжици счукани ленени семена
2 яйца
към 300 мл мляко (на око)
малко зехтин
масло за намазване
малка лъжичка сол
малка лъжичка захар
щипка лют червен пипер
към 12 цвята на тиквичка

няколко изсушени чери доматки
нарязан на по-едри кубчета чедър

червен хайвер (по желание)

Начин на приготвяне:

1. Смесвате в купа брашната, млякото, яйцата, лененото семе, захарта, солта, червения пипер и люсвате струйка зехтин. Разбивате всичко добре с тел, като се опитвате да докарате течно тесто за палачинки. 
2. След като сместа е готова, накъсвате вътре с ръце няколко цвята на тиквичка - примерно 4-5., като изхвърляте дръжките.
3. Разтопявате бучка масло в тиган за палачинки, след което си приготвяте по общия ред няколко по възможност кривоноги и с неправилна форма палачинки, които намазвате с масло и трупкате една върху друга.
4. Когато сместа за палачинки намалее, идва ред на останалите цветове на тиквичка: разтваряте всяка една от тях и пъхате вътре по парче чедър и едно чери доматче, потапяте в заделената за случая останала смес за палачинки и пържите в същия тиган много малко мазнина. Стават за нула време. Бързо, евтино и вкусно, дет се вика.
5. Сервирате палачинките с червен хайвер или намазани със сметана и с пушена съомга. Отстрани притуряте и чинийката с пържените цветове. Ефектът е гарантиран.

Туй то :)